Къде стои българският бизнес с изкуствения интелект: 8,55% срещу 19,95% за ЕС

По данни на Евростат за 2025 г. 8,55% от българските предприятия с 10 и повече заети лица използват поне една технология на изкуствен интелект, при средно 19,95% за ЕС-27 — по-малко от половината от средното за Съюза и трето най-ниско ниво сред 27-те държави членки, след Румъния (5,21%) и Полша (8,36%). По-съществено от самото изоставане е посоката му: през 2021 г. разликата със средното за ЕС беше 4,36 процентни пункта, през 2025 г. е 11,40 пункта. Тя не се стопява, а се разширява.

Какво точно измерва това число

8,55% не означава „всички български фирми“. Показателят на Евростат (набор от данни isoc_eb_ai) обхваща предприятия с 10 или повече заети лица — наети и самонаети — в агрегата по NACE Rev. 2 C10-S951_X_K, тоест „всички дейности с изключение на селското, горското и рибното стопанство и на добивната промишленост“, при това без финансовия сектор. Микропредприятията с под 10 заети изобщо не участват в тази статистика — за България за тях няма публикувани данни.

„Използване на ИИ“ пък означава използване на поне една от осем технологии: извличане на информация от текст; разпознаване на реч; генериране на писмен и говорим език и на програмен код; генериране на изображения, видео и звук; разпознаване на изображения; машинно обучение (включително дълбоко обучение) за анализ на данни; софтуерна роботизирана автоматизация на процеси; и технологии, позволяващи на машините да се придвижват физически въз основа на автономни решения. Данните са събрани от националната статистика в първите месеци на 2025 г.

Тенденцията — с необходимата уговорка

Серията за България е 3,29% (2021), 3,62% (2023), 6,47% (2024) и 8,55% (2025). За ЕС-27 съответно: 7,65%, 8,06%, 13,48% и 19,95%. Наблюдение за 2022 г. не съществува и не бива да се интерполира. Важна методологична уговорка: до 2024 г. показателят обединяваше седем технологии, а от 2025 г. — осем, след добавянето на генерирането на изображения, видео и звук. Част от скока между 2024 и 2025 г. отразява разширената дефиниция, а не само реално навлизане. Съотношението обаче остава показателно: за една година ЕС добавя 6,47 пункта, България — 2,08. Спрямо средното за ЕС относителната позиция на България почти не се променя — 43,0% от него през 2021 г. и 42,9% през 2025 г., с връх 48,0% през 2024 г. — докато абсолютното разстояние, което трябва да навакса, се е увеличило повече от два пъти.

Не е само въпрос на размер на фирмите

Удобното обяснение е, че българската икономика се състои предимно от малки предприятия. Данните го опровергават. В ЕС делът расте от 17,0% при фирмите с 10–49 заети през 30,36% при тези с 50–249 до 55,03% при тези с 250 и повече. В България същите групи са 7,17%, 13,3% и 26,18%. Тоест дори най-големите български предприятия остават под равнището на средните европейски фирми и под половината от това на големите. Разликата се разширява с размера на компанията — което насочва към капацитет, умения и управленски избор, а не само към структурата на икономиката.

Словения показва, че регионът не е съдба: 21,61% — над средното за ЕС. Следват Словакия с 18,00%, Чехия с 17,60%, Хърватия с 15,19%, Унгария с 10,37% и Гърция с 8,93%. Начело са Дания с 42,03%, Финландия с 37,82% и Швеция с 35,04%.

Какво спира предприятията

Тук знаменателят е решаващ. През 2025 г. едва 11,1% от предприятията в ЕС с 10 и повече заети и 4,89% от българските изобщо някога са обмисляли използването на ИИ технология. Сред обмислялите причините да не използват ИИ в ЕС са: липса на подходяща експертиза — 70,31%; неяснота за правните последици — 53,61%; опасения за нарушаване на защитата на личните данни — 52,72%; ИИ не е полезен за предприятието — 17,79%. За България: 72,69%, 50,29%, 47,68% и 16,26%. Тези проценти са дял от обмислялите ИИ предприятия, а не от всички; без тази уговорка те заблуждават.

Сравнението с 2024 г. на равнище ЕС е поучително: сред обмислялите ИИ предприятия „не е полезен“ спада от 20,68% на 17,79%, а опасенията за нарушаване на защитата на личните данни нарастват от 48,83% на 52,72%. В тази група все по-малко се съмняват в ползата и все повече се колебаят заради правните последици и защитата на личните данни.

Служителите изпреварват работодателите

Друго изследване на Евростат — за използването на изкуствен интелект от лицата — отчита, че 22,50% от лицата на възраст 16–74 г. в България са използвали генеративни ИИ инструменти през последните три месеца преди анкетата, при 32,66% за ЕС-27. По същия набор от данни (isoc_ai_iaiu, разбивка по възрастови групи — вж. бележката за източниците) сред българите на 16–24 г. делът е 49,98%, при 26,78% за 25–54 г. и 8,09% за 55–74 г. Двете изследвания имат различни съвкупности и стойностите им не се изваждат една от друга. Но посоката е недвусмислена: хората навлизат в тези инструменти по-бързо, отколкото организациите ги въвеждат официално.

Това има пряко правно измерение. Член 4 от Регламент (ЕС) 2024/1689 (Акт за изкуствения интелект) задължава доставчиците и внедрителите на системи с ИИ да „предприемат всички възможни мерки, за да гарантират достатъчно ниво на грамотност в областта на ИИ на техния персонал и другите лица, занимаващи се с функционирането и използването на системите с ИИ от тяхно име“. Задължението се прилага от 2 февруари 2025 г. В необвързващите си разяснения Европейската комисия приема, че фирма, чиито служители използват ChatGPT например за рекламни текстове или преводи, попада в обхвата: служителите следва да бъдат информирани за конкретните рискове, например за халюцинациите (в оригинал на английски: „Yes, they should be informed about the specific risks, for example hallucination.“). Надзорът и прилагането са в правомощията на националните органи за надзор на пазара и започват от 2 август 2026 г.

Бележка за източниците

Всички числа произхождат от базите isoc_eb_ai и isoc_ai_iaiu на Евростат (обновени на 15 и 5 юни 2026 г.), извлечени на 22 юли 2026 г., и от текста на Регламент (ЕС) 2024/1689. Разликите в процентни пунктове и съотношенията спрямо средното за ЕС са изчислени пряко от тези публикувани стойности. Възрастовите разбивки за България и ЕС-27 са от isoc_ai_iaiu, показател I_IUAI, категории Y16_24, Y25_54 и Y55_74 — точният адрес на извличането е в списъка с източници. Цитатът от член 4 е по официалния български текст на регламента в EUR-Lex; отговорът на Европейската комисия е публикуван само на английски. Данните за предприятията не обхващат микрофирмите и финансовия сектор; данните за лицата се отнасят за възрастта 16–74 г. Текстът не е правен съвет.