Защо компаниите, които вече са обмисляли изкуствен интелект, се отказват

Не защото са решили, че изкуственият интелект не им е полезен. По данни от базата данни isoc_eb_ai на Евростат за 2025 г., сред предприятията в ЕС с 10 и повече заети лица, които някога са обмисляли използването на технология на изкуствения интелект (ИИ), 70,31% посочват като причина да не я използват липсата на подходяща експертиза, 53,61% — липсата на яснота относно правните последици, и 52,72% — опасенията за нарушаване на защитата на данните и на неприкосновеността на личния живот. Отговорът, че технологиите на ИИ не са полезни за предприятието, е избран от 17,79% — близо четири пъти по-рядко от липсата на експертиза.

Сред тези предприятия мнозинството не отхвърля ИИ по същество: най-често посочваните пречки са, че няма кой да го внедри и че не е ясно какво е позволено. Показателят се измерва сред предприятията, които не използват ИИ. За всички останали — както тези, които вече използват ИИ, така и тези, които изобщо не са стигали до обмисляне — това изследване не казва нищо по въпроса защо.

Какво точно измерват тези проценти

Числата по-горе не се отнасят до всички европейски предприятия. Евростат публикува същите показатели с няколко различни знаменателя, а използваната тук мерна единица (код PC_ENT_AI_EC) е процентът от предприятията, които някога са обмисляли използването на някоя от технологиите на ИИ. Тази група е малка: през 2025 г. тя е 11,1% от обхванатите предприятия в ЕС и 4,89% в България. Спрямо всички обхванати предприятия същата пречка — липсата на подходяща експертиза — дава 7,76% за ЕС и 3,56% за България. И двете стойности са официални; разликата е в знаменателя.

Обхватът също е ограничен: предприятия с 10 и повече заети лица в агрегата по NACE Rev. 2 C10–S951_X_K — всички дейности без селското, горското и рибното стопанство, без добивната промишленост и без финансовия сектор. Микропредприятията с под 10 заети лица не влизат в статистиката.

Едно предупреждение за читателя, който ще провери източника: обзорната статия на Евростат в Statistics Explained (данни, извлечени през декември 2025 г.) посочва за същите четири причини други стойности — 70,89%, 52,52%, 48,83% и 20,68%. Това са стойностите за референтна 2024 година в същата база данни. Числата тук са взети директно от базата данни isoc_eb_ai за референтна 2025 година, в редакцията ѝ от 15 юни 2026 г.

Какво се променя между 2024 и 2025 г. в ЕС

Сравнението между двете години по същия показател за ЕС-27 изглежда така:

• липса на подходяща експертиза: 70,89% през 2024 г. и 70,31% през 2025 г.;
• липса на яснота относно правните последици: 52,52% и 53,61%;
• опасения за нарушаване на защитата на данните и на неприкосновеността на личния живот: 48,83% и 52,72%;
• технологиите на ИИ не са полезни за предприятието: 20,68% и 17,79%.

Две наблюдения не правят тенденция, а редицата няма данни за 2022 г. С това уточнение: аргументът, че технологията не е полезна, отстъпва с 2,89 процентни пункта, опасенията за данните нарастват с 3,89 пункта, а липсата на експертиза остава практически непроменена (–0,58 пункта). Посоката не е една и съща навсякъде: в България правната неяснота се движи в обратна посока — надолу.

Българската картина

За България същите четири показателя са: липса на експертиза 61,60% през 2024 г. и 72,69% през 2025 г.; правна неяснота 53,51% и 50,29%; защита на данните 38,39% и 47,68%; отговорът, че технологиите на ИИ не са полезни за предприятието — 13,25% и 16,26%. За една година пречката липса на експертиза нараства с над 11 процентни пункта.

През 2025 г. 8,55% от българските предприятия с 10 и повече заети лица в същия отраслов обхват са използвали поне една технология на ИИ, при 19,95% средно за ЕС-27 — трета най-ниска стойност в Съюза, по-висока само от Румъния (5,21%) и Полша (8,36%). Разликата с Гърция (8,93%) обаче е едва 0,38 процентни пункта, така че самото класиране е крехко. По големина: 7,17% при 10–49 заети, 13,3% при 50–249 и 26,18% при 250 и повече, срещу 17,0%, 30,36% и 55,03% в ЕС. Дори най-големите български компании остават под половината от европейското ниво за своята категория по големина.

Правната неяснота вече има конкретни дати

Регламент (ЕС) 2024/1689 (Акт за изкуствения интелект) е публикуван в Официален вестник на 12 юли 2024 г. и влиза в сила на 1 август 2024 г. Съгласно член 113 от него: „Прилага се от 2 август 2026 г.“, но „глави I и II се прилагат, считано от 2 февруари 2025 г.“ Това означава, че задължението за грамотност в областта на ИИ по член 4 и забраните по член 5 обвързват предприятията вече над година.

В разясненията си „AI literacy – questions and answers“ (последна актуализация 19 ноември 2025 г.) Европейската комисия отговаря на въпроса дали компания, чиито служители използват ChatGPT например за рекламни текстове или за преводи, трябва да спазва член 4, така: „Yes, they should be informed about the specific risks, for example hallucination.“ — тоест служителите следва да бъдат информирани за конкретните рискове, например за халюцинации. Надзорът и правоприлагането се осъществяват от националните органи за надзор на пазара; на едно място страницата на Комисията сочи 3 август 2026 г., а датата на прилагане по член 113 от регламента е 2 август 2026 г.

Полезно е да се знае какво не предвижда регламентът. Член 4 не е сред разпоредбите, изброени в член 99, параграф 4 — тези, чието нарушение се наказва с административни глоби и имуществени санкции „в размер до 15 000 000 EUR или, ако нарушителят е предприятие, до 3 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година“. А съгласно член 99, параграф 6 за МСП, включително новосъздадените предприятия, всяка глоба или имуществена санкция „е в размер до процентите или сумата, посочени в параграфи 3, 5 и 4, като се прилага по-ниският размер“ — тоест по-ниската от двете стойности, а не по-високата.

Изменящият регламент „Digital Omnibus on AI“ (процедура 2025/0359(COD)), който отлага задълженията за високорисковите системи, е приет от Европейския парламент на 16 юни и от Съвета на 29 юни 2026 г. и е подписан от председателите на двете институции на 8 юли 2026 г., но към 22 юли 2026 г. не е публикуван в Официален вестник и съответно не е в сила.

Какво следва от тези данни

Ако водещата пречка беше липсата на полза, задачата щеше да е убеждаване. Данните сочат друго: три от четирите най-често посочвани причини са въпроси на капацитет — умения, правна ориентация и защита на данните. Те изискват обучение, вътрешни правила и разбираема правна информация, а не още демонстрации.

По данни на Евростат 22,50% от лицата на 16–74 г. в България са използвали инструменти на генеративния ИИ през трите месеца преди изследването през 2025 г., при 32,66% в ЕС; сред 16–24-годишните в България делът е 49,98%, а сред 55–74-годишните в България — 8,09%. Това е друго изследване, с друга съвкупност, и не е пряко съпоставимо с корпоративната статистика. Съпоставянето на двата реда числа обаче повдига въпрос, на който всяка компания може да си отговори сама: 22,50% лична употреба при 8,55% фирмена — има ли предприятието вътрешни правила и обучение за инструменти, които част от служителите му вече ползват?

За източниците. Данните за пречките и за използването на ИИ от предприятия са от базата isoc_eb_ai на Евростат (редакция от 15 юни 2026 г.), а данните за лицата — от базата isoc_ai_iaiu; посочените адреси са заявки към разпространителския интерфейс на Евростат и връщат точно цитираните стойности. Правните разпоредби са цитирани по българското издание на Регламент (ЕС) 2024/1689 в EUR-Lex. Уговорки: редицата isoc_eb_ai няма наблюдение за 2022 г.; от 2025 г. агрегатът за използване на поне една технология на ИИ (E_AI_TANY) обхваща осем технологии вместо седем, така че част от ръста спрямо 2024 г. се дължи на разширената дефиниция. Тази втора уговорка се отнася до данните за използването — 8,55%, 19,95% и разбивките по големина — а не до показателите за пречките.